Човешката глупост прави живота поносим - Еразъм Ротердамски
Еразъм Ротердамски (1469 - 1536) е изтъкнат мъдрец, мъдрец, хуманист, теолог и лингвист от епохата на религиозните битки сред римокатолицизма и зараждащото се протестантство. Една от най-космополитните персони в международната история, той отхвърля да бъде определян по народност. Смята за собствен роден език латинския.
Ротердамски е създател на многочислени съчинения в разнообразни области – педагогика, теология, нравственос, лингвистика, притчи, разговори, на фамозните „ Adagia “ – алманах с цитати на антични създатели и мнения към тях, на сатирични и полемични произведения. Много значима част е епистоларното му творчество – за мнозина от неговите съвременници е било въпрос на чест да водят персонална преписка с него. Именно в писмата са разкрити и доста от възгледите му. Трябва да се означи, че Еразъм много гъвкаво борави със стила. Неговите научни съчинения са педантично точни и безпристрастни, сатирата му е остра и жлъчна, полемичните произведения макар своята решителност, имат благосклонен звук.
„ Възхвала на нелепостта “ е най-известното произведение на Еразъм. Представлява блестяща ирония, написана под формата на писмо до неговия другар Томас Мор. Беседата се води от първо лице, от името на Stultitia – Moria (Глупостта), която превъзнася себе си. Творбата е отпечатана за първи път в Париж през 1509 година и се радва на подобен триумф, че приживе на Еразъм е преиздавана 40 пъти. Тонът на творбата е безусловно сериозен (иронията е в смисъла, а не в стила) – Глупостта напълно рационално привежда доказателства за своето великолепие от разнообразни области на човешкия обичай и знание. Всъщност Еразъм пародира точно нелепостта и незнанието в тези сфери, като не се лимитира с еднопосочна рецензия – на еднообразно присмиване са подложени и откритите порядки в обществото, и борците за нови порядки, църковното и светското начало, индивидуализмът и груповият дух.
Ако 
си създаваш нови другарства, не забравяй за старите.
Безумието е източник на подвизите на всички герои.
В нелепостта всички дами са идентични.
Вежливостта поражда и провокира учтивост.
Да имаш доста другари, значи, че нямаш нито един.
Дори в най-лошата участ има опция за щастливи промени.
Ласкателството е несъвместимо с верността.
На лудостта е предоставена привилегията да приказва истината без да оскърбява никого.
Никой не може да обича различен, в случай че преди този момент не е обикнал себе си. Никой не може да ненавижда различен, в случай че преди този момент не е намразил себе си.
Нищо не може да затрудни индивида с воля.
Няма звяр толкоз див, че да не отговори на ласката.
Няма нищо по-храбро от успеха над самите себе си.
Поразителна е мъдростта на природата, която при такова безпределно многообразие е съумяла да балансира всичко.
Срам — това е страха на честността пред позора.
Хората не се раждат, а се образуват.
Човешката нелепост прави живота търпим.
Инфо: www.highviewart.com
